О,боже ебахти щастливия ден.Тука половината около мене са ги приели по английски гимназии,класически и тн...И си мисля,аве аз можех ли да вляза в някое по-добро даскало?Нееее,нямаше да издържа.Или щях?
Полудяла съм по една песничка на Gwen Stefani - 4 in the morning,нещо свестно и тя да направи.И новата на Наташа Бедингфилд въобще не е лоша всъщност - soulmate...Замислих се дали наистина имам сродна душа,която трябва да открия.Иска ми се да имам.Искам да има човек,с който дори да стана на 100 да го обичам както съм го обичала в началото - силно.И като се замисля,че толкова малко хора го откриват си мисля,че може би аз няма.Че ще се оженя за някой,който ме привлича силно и после ще си плюя на петите.Или ще живея дълго време с него,докато осъзная,че не го обичам,но ще бъде твърде късно.Ще съм споделила живота си с него.Боже,колко било трудно да живееш.Мисля си,че момчетата,които харесвам ще са тук винаги,а те си тръгват след време и когато казвам "ще го обичам/помня вечно"го нямам в предвид...Искам човек до себе си.Истински.
1 коментар:
Тоя блог все едно аз съм си го водила ^^ Но сега да изложа и своето велико мнение по въпроса :Р
Може и да има такова нещо като половинки по земята, но аз пък съм убедена, че мога да обичам много хора :D Хах, не едновременно разбира се. Със сигурност има нещо като предопределеност между хората, или по-скоро съчетание на характерите... Или на аурите, хахах, де да знам, бууу. Не искам да казвам "химия" щото тая дума я мразя. Първо защото мразя химия и едва се оправям с нея :D и второ защото е ебаси тъпото и ми напомня за тъпия Филип, когато ме отряза хахахаха, оправда се с химията човека ^^
Абе човек трябва да се зареди с много любов, която да раздава на останалите... Иначе ще се мре! =)
Публикуване на коментар