Трудно е да започнеш нещо ново. Или да започнеш нещо старо когато веднъж ти е доскучало. И на мен ми е трудно да пиша отново тук, но днес си намерих една страничка в интернет, която съм правила преди години и ме обхвана едно странно чувство. Била съм на 11 годинки, от тогава датират интернет подвизанията ми. Бях влюбена в Пламен, имах прекрасен живот и много малки мечти и в същото време се чувствах сякаш нещо не е наред. Още от малка съм имала това чувство, че нещо не е както трябва, че трябва да бъде разнищвано и изследвано, че другите не виждат света по този начин, по който аз. Имах чувството, че съм надраснала възрастта си и, че това ще бъде винаги.
И сега когато чета онези няколко реда написани с едно задоволство от тази причина. Че съм по - голяма, по - умна, с по - светло бъдеще, с по - големи мечти и осъзнавам колко съм се променила от тогава ми е трудно да разпозная онова момиче. Била съм толкова малка. И в същото време абсолютно същата като преди, просто ... с някак по - развито мислене. Трудно ми е да повярвам, че съм писала, че харесвам Руши Видинлиев и, че се радвам на успехите на Екатерина Дафовска ... А сега дори не знам какви са били тези големи успехи на тая жена.
Почна ли да правя равносметка на онова,което съм била и на онова, което съм сега, сигурно ще открия милиони различия и в същото време милиони прилики. Трудно е да правиш равносметка и да гледаш ъпгрейднатото ти аз, което сега пише тези думи, и онова ти аз, което е написало онези. Дали тогава съм си мислела, че след 6 години ще съм тук и сега.
"Искам да кандидатствам за моделиерка" ... Хехе, наистина исках. Правех си мои скици на листове, което криех и не показвах. Представях си как ще стана моделиер. А после всичко се изпари и смени.