За рожденния ми ден...

Днес осъзнах,че след 13 дни навършвам 17.17 години,в които се нагледах на чудесий,ужасии,лоши моменти и радости...17 години,които ме научиха да бъда силна,прекараха ме през ада няколко пъти и ми показаха какво е да истински щастлива за секунди.Звучат малко нали?...Само 17...Не са 71,65 или някое невероятно голямо число,което трябва да вдъхва на хората увереността,че съм адски мъдра или способно.Не,не съм такава...Просто съм аз,почти 17 годишното момиче,което му се искаше живота наистина да е по простичък и му се иска да знае какво ще прави занапред,ще му се да решаваше нещата,които я мъчеха с лека ръка и да се усмихваше всяка сутрин...Макар и да й се щеше да остане в леглото...
Исках просто да направя една равносметка на една година,която не беще една от най-добрите ми,бих могла да я наименувам като 2005 - Завръщане или някакво такова звучно име......
1.Най-важното нещо,което общо взето ми се случи е това,че най-накрая успях да намеря приятелките,от които се нуждаех,да затвърдя отношенията си с тях и да осъзная колко наистина важни са за мен.Може би всичките депресии,в които изпадах и начина,по който се отнасяха с мен...по отношението им към мен осъзнах,че просто никога не бих могла да ги махна от списъка си с хората,които промениха живота ми към по-добро и винаги ще обичам и помня...
2.Затвърдих отношенията с майка си - не знам дали сте имали чувството,че майка ви е от този един тип хора,които са просто необикновени и заслужават да бъдат щастливи.Просто не знам как съм попаднала на нея и макар нещата да се обърнаха в такъв завой,че в този момент живея разделена от нея,просто да напиша,че тя е просто уникална и невероятна.
3.Бъркотията вкъщи - Да,това може би беше най-ужасната случка през тази година.Просто защото от етап на пълна самостоятелност и пълна свобода,осъзнах какво е постоянно някой да те гледа под лупа,да е винаги в съседната стая и да бъде като съдия на случващото се в къщи.Най-трудното и може би винаги ще е така е разликата в световете,в които живеем,начина на мислене,усещането за добър и не добър живот,и това,което мен най-много ме мъчи - самостоятелността.
4.Раждането на сестричката ми - полу сестричката ми да обесня.Не знам защо,но винаги съм си мислела,че тя ще порасне и ще ме харесва и ще се учи от мен.Ще ми споделя макар да съм толкова по-голяма от нея.Просто ми се иска да имам една връзка с нея,която да бъде силна.Пак казвам,че тя сигурно няма да може да бъде същата като тази с брат ми,защото аз бих дала живота си за брат си,но ако е поне наполовина толкова силна,бих била щастлива.
5.Телмо - Знам,че звучи адски странно и всички ще ме си изсмеят в лицето,но искам да кажа само колко много ми помогна този човек.Просто имах нуждата някой като него да ме разбира по този начин и да ми помага така.Карал ме е да се усмихвам милиони пъти,окуражавал ме е,насърчавал,притеснявал и дори обичал.
6.Започването на 11 клас - Просто защото осъзнах как нямам време за нищо...
7.Лятото - беше едно от най-странните,приятните,гадните моменти и със завършека му ми докара само една вълна от болка...от която чак сега можах да се измъкна може би.
Сигурно има още,не знам...
Но сега започва,надявам се,нещо ново - една Нова Година,една друга Нова Година...
И всичко,което мога да си пожелая е да съм щастлива и да си го направя така,че самата аз да се чувствам щастлива затова,което съм...
<3