Защо имаме нужда от момчета/мъже толкова адски много?

Днес се замислих защо всъщност ни трябват мъжете при положение,че те не ни разбират в адски много случай.Просто няма начин,в който по нормален човешки начин да обесниш на индивида,че си в средата на адското мъчение наречено женски цикъл и той да си помисли...Надявам се не ме изяде тая...или...К'во забога е т'ва животно? Просто всеки опит да осъзная за какво ми е човек,който ме мисли за странна и от друга порода кучки?
Цял живот си представяш един перфектен мъж,който ще бъде всичко,а това,което получаваш е бледо копие на истински мъж,затормозен от своите проблеми,камо ли някога имащ шансове да ти помогне с твоите.
А на всичкото отгоре мога да кажа от опита,които имат приятелките ми,че ако не свикнеш да бъдеш с някого,да мразиш навиците му и въпреки това да не те дразнят или пък да не обичаш начина,по който прегръща и въпреки това да се чувстваш на седмото небе когато го прави е нещо ненормално.И когато осъзнаеш,че това аджеба не е както трябва,както си го искал и както е трябвало да бъде...или се започва един словестен дуел със себе си как и защо да не го късаш или се започва ожесточена битка как да го накарам да се промени...Но той никога не се променя.
Струва ми се и адски странно как мъжете просто могат да бъдат гадни...Не знам сякаш целия им живот се върти около това да свалят мацки,и напомпват самочувствието си с това да нарекат друго момиче,което не харесват или смятат за противно с нарицателни,които в момента не мога и не искам да възпройзведа...Сякаш това нещо да ти куца с "мацките",значи че трябва да избиваш комплекси...
Не знам дали има някакъв смисъл в горенаписаното...Но искам само да изведа,че мъжете просто са гадни копелета в момента и трябва да бъдат убити...Не защото цял живота жените ги търсят под дърво и камък и накрая дори просто не се появяват...Не защото са най-лошите същества,с които шанса да заживееш е малък и не защото ми се ще в момента да имам един урунгел,който да тормози живота ми...
Всичко,което имам обаче и в момента е възможността да хуля млади и неопитна,глупави и адски тъпи момчета,които просто не знаят къде е разположението на така наречената им мъжка гордост.
Живота е гаден,съжалявам,че го казвам...И не се чувствам като емо кид,но го потвърждавам...Зариди всичките удари,които ти нанася и зариди това,че просто не те оставя да се наслаждаваш на хубавите,защото мислиш за лошите...Просто думи нямам и това,което написах няма никакъв смисъл,но не съм писала с месеци и все още се надявам нещо от рода на идея за писане да е останало в неясната ми и винаги ненормална глава...
Ваша Вени
Белязаната от живота...-.-