Пише ми се...Пише ми се...Както не ми се е писало от месеци...Искам да си кажа всичко...Всичко,което ми е на главата...Колкото хубаво,скучно,тъпо,гадно,забавно и неприятно да е...
Не знам как едно нещо може да е всичко това,но не съм била сама със себе си от ужасно много време...Вече и няма как да е така...Просто защото постоянно има някой около мен,който ме занимава,тормози и наднича...Липсва ми да бъда сама,да слушам високо музика,да крещя (пея),и да правя каквото си искам,без някой да ми се кара...
Исках да напиша нещо за баща си...Колко много осъзнавам,че не го познавам вече...Вече е чужд човек с когото не разговарям и малката връзка,която е останала между нас е само...когато му казвам "чао",сънена и незаинтересована,преди той да замине за работа.Не искам да казвам нищо,но сякаш вече не го обичам...И го мисля от толкова ужасно много време,че вече се плаша...Не знам...Не е както преди,всичко се промени и сякаш винаги е било така...Не знам...Не е ревност,не е и нещо моментно...Просто...всичко почна да ме дразни в него,всяка постъпка ми се струва глупава,сякаш е друг човек,щастлив човек,но аз не съм щастлива за нещата,които той е...
А трябва да съм...Защото той е,и аз трябва да съм щастлива,че той е...
А всичко,което знам в момента е,че...искам да се махна от тук и да бъда сама...Сама както винаги съм била,както винаги съм се чувствала,и както винаги успявах да намеря отехата във всичко...Сега просто не мога...Не ме интересува нищо,нищо не ме кара да ми е зле,нищо не ме и кара да ми е добре...Просто...не знам как ще издържа тази година...
1 коментар:
Миличка! Ще издържиш, разбира се! Сигурно за стотен хиляден път ще ти кажа, че вярвам в теб и винаги ще е така. Може да съм станала досадна. Но ми се ще да съм сигурна, че с това - поне малко - помагам. А не искам да съжалявам един ден, че не съм ти го казала, за да знаеш, че някой вярва в теб. Че някой смята, че имаш потенциала да изпълниш всичките си мечти. Трябва да прочетеш "Как не написах роман" Джером Джером - прекрасно четиво както за широката публика, както за бъдещи писатели :] Това е нещо, над което можеш да се хилиш истерично с часове (да, направих го :Р), да се натъжиш сериозно и да се замислиш още по-сериозно...
И така... Радвам се, че си писала в блога, и се надявам, че занапред ще продължиш традицията :) Една красива душа като теб има нужда от отпушник за просточовешките гадости, които й се струпват на главата. А защо не зарадваш и своите верни фенове, на които им писна да живеят, без да могат да се насладят на прекрасната дребна радост да се потопят в твоите мисли. Издивелите ти почитатели имат нужда от теб! Те обожават тези малки разходчици из Вселената на твоя сантиментален гений, защото виждат, че на света има поне още един човек, който е запазил онази глупава детска мечтателност, която не бива да загива, каквото и да става.
Публикуване на коментар