Как да обесня като не ми стигат думите...???

 Колко много пъти ми се е налагало да намирам утеха,колко много пъти съм се опитвала да възвръщам нещо загубено и не съм могла,колко много чувства биха могли да преминат през мен само за 2 секунди и как в тези две секунди,не бих могла да овладея всичкия гняв,който се е насъбрал в мен.
Лол...Няма значение...Всичко е наред...Даже по наред от когато и да е било...
 Тези дни усетих едно отдалечение в един близък човек,което сякаш си беше добре...Сякаш толкова се бях вглъбила в него и толкова много очаквах от него,че в един момент той ми го предоставяше,а аз бях прекалено изплашена да го получа.Опитваше се и със зъби и нокти ме караше да бъда предишната Вени,а на мене не ми се искаше.Усетих този човек до мен отново,днес...Усетих,че съм загрижена за него не по-малко от преди,и че това което той ме кара да изпитвам е нещо,което не мога да опиша.Не знам как да не прозвуча странно.Но този
толкова далечен по абсолютно всичко човек за мен,всъщност се оказва човек,с който бих прекарала всяка една секунда,минута и час само с него.
Може да е глупав,гаден,понякога арогантен и много странен понякога,но е мил,искрен и мисля,че ме обича...Или поне така казва...
И някой да ме обича по онзи начин...май това е една от мечтите,които успяха да се сбъднат...макар и не реално.
Наистина думите ми са малко,наистина нещата са странни,неопределими и дори луди...Но са моите неща ...