
Не знам обаче ми е ужасно весело ^^.Днес цял ден просто ме напушва на кеф...Знаете ли,че Westlife имат 5 песни започващи с "When" XD>..Аз го осъзнах преди секунда когато си търсех любимата When I'm With You...Щото ми е любимата песничка от новия им албум...Щото ме кара да се чувствам яко,щото просто ми е яко ^^.
Иска ми се да летя,отново.Бях си забравила онези мечти,когато бях мъничка,и сънувах,че летя около детската градина ^^.Сякаш бях свободна,рееща,нямаше кой да ми пречи да летя,нямаше ги хората.Бях само аз с мечтата,че някой ден ще полетя в небесата,там където никой не може да погледне,скрита в облаците,смееща се колко малки са хората.В такива мигове се чувствам сякаш съм все още малко дете,сякаш не съм пораснала и не искам да пораствам.Сякаш това да си живея в онзи малък свят на игри и закачки,на детски филмчета и онова незнание...Сякаш са ми давали онова желание за живот,да пораснеш,да бъдеш като големите...И сега имам нужда от онова желание :).Сякаш имам нужда да го намеря,за да си знам,че съм отново аз.Не съм се загубила,не съм станала като другите - останала съм си аз,но просто...съм малко попораснала.Обичах онова малко момиче...Онзи хубав напукист,който на никого не се даваше,не го бе срам от нищо,за който живота беше хубава приказка,и невъзможни неща нямаше.
Искам онова малко момиче отново,тя не се срамуваше от това,което е.Не изпадаше в депресии,нещата,които я вълнуваха бяха по-прости.Вярваше,че всичко ще е наред...И си пожелаваше винаги едно и също...да бъде щастлива...Защото го заслужаваше...Да онова момиче заслужаваше да бъде щастлива...После нещата се объркаха,ставаха по-сложни,губеха смисъл,а на момичето се наложи да порасне,да открие,че света не е приказна страна,тя не е принцеса и хората...хората не винаги я харесваха...
Това момиче все още заслужава да е щастливо...
Защото всеки го заслужава...
А на нея й остава да се надява,че повече дни като този ще идват...Когато й се пише,когато иска да бъде с някого,когато всичко й се струва шега,когато не й пука да пее пред хората,макар да знае,че не може.Когато света е просто по - хубав...
1 коментар:
Ура, приятна изненада!
Знаеш ли, и аз понякога си мисля за детството си. Твърдо решена съм никога да не загубя детсткото в себе си, но няма как да отрека, че този прекрасен период от живота ми е вече преминал. Не че не правя какви ли не простотии, само за да ми е забавно (но това май е по-скоро вече черта на характера).
Всичко е по-хубаво, когато си дете... Но трябва винаги да се стремим към онази прелестна свобода, която ни дават детските ни години, към доброто и светлото в тях.
Понякога съм била и доста заблудена, между другото. Забавно е да се видиш от разстоянието на времето. Най-малкото можеш да си дадеш сметка, че и сегашните ти проблеми едва ли ще имат значение след пет години.
Публикуване на коментар