Знаете ли какви са най-големите ми критерии,за да харесам един филм...Или тоест,как един филм ме кара да харесвам всичко в него.Еми,един гооолям сладур,на който да се наслъждавам през цялото време...И,малко плачене накрая...
Така или иначе в не-пълно-емоционалния ми живот (тоест,рева си на себе си,другите не ги закачам,за жалост и те рядко проявяват желание да бъдат закачани) няколко по сълзливи
и красиви истории ми се виждат като нещо неземно красиво и модел на това,което искам да имам.Така де...Не ща мъжа ми да умира или по-малко аз,но просто...да е красиво и да е с него.
Просто имам чувство,че тези филми ми дават и обрисуват емоции,които не съм преживяла,с хора,които не съм имала и неща,които не бих изживяла.
И като се почне с Пърл Харбър.Не знам,но не сте ме виждали как плача на тоя филм...Просто като знам какво ще стане,и какво ще си кажат актьорите и как всичко ще стане,просто не мога да спра...Сякаш Джош Хартнет верно е умрял по време на снимките.И плаша хората,така де,Кристиян дойде да ме пита "Ама,Вени,защо толкова много плачеш на тея филми?",а пък Румс псуваше американците на ред ^^.А аз почнах да ги уважавам заради тоя филм...Няма значение...
И се сещам за една красива мечта,някой ден,някъде...с Али да гледаме Титаник заедно и аз да плача...Защото според него,ще ме утешава де ^^.Така де,ще има известно каране дали да гледаме нецензурираната версия,или тая с Леонардо диКаприо,ако ме разбирате.Но пак ще е хубаво...
И пак се разприказвах за Али.Боже,не знам колко време ще продължи това увлечение,но сякаш ми се иска да бъде вечно.Почвам в буквалния смисъл да си обземам мислите единствено и само от него и да си припомням гласа му.Да слушам как ми говори,че седи на терасата,гледа звездите и мисли за мен...И да повтаря постоянно колко много знача за него,как деня не е същия без мен,как ще ме харесва винаги,през каквото и да минем...И не мога да спра да се радвам като ме нарича Sleeping Beauty...Дори и когато почне да перверзничи е сладък де,много съм зле.Щеше ми се да не беше толкова далече...
Няма значение...Този пост го пиша за Руми,просто няма какво да пиша...Чувствам се празна отвътре...Сякаш думите не ми излизат от устата,сякаш ако не гледам Красавицата и звяра,ще се наложи да убия някого.Ще ми се да имам да пиша за повече неша...
1 коментар:
Ооо, виждали сме те да плачеш на Пърл Харбър, и още как. XD И не ни изплаши, само се почувствах малко неудобно че се разцепих от смях. Всички на мотикааа! XD Плюс това американците са яко тъпи! Ако вярвахме на всичките им филми, трябваше да им се прекланяме като на богове. Малко съм разочарована от тоя филм, щото в края на краищата никой летец не си обръсна главата, не си отхапа крака и не си изкърти зъбите, за да олекоти самолета. хахахаххаахах, напушва ме смях, така че вече млъквам.
А за писането - имаш за какво да пишеш, и още как. Как го правеше преди? Ще го направиш и сега. Точно пък мен не можеш да ме заблудиш, че из главата ти не се въртят прекрасни фантазии и че сърцето ти не е изпълнено с мънички, но прекрасни вълнения и трепети. Така че си впрягай писателското вдъхновение и искам всяка седмица да виждам поне по един-два нови поста.
Няма да го преживея иначе!
Никой не би могъл да пише дневник, който да ми е по-интересен от твоя.
Публикуване на коментар