За живота,как пропилях цяла седмица от него...

и с какво съм заслужила винаги да харесвам най-неподходящите.



Първо,извинявам се на най-големия си фен,Руми,за това,че не съм писала тук с месеци -_-.Осъзнах,че живота ми трябва да е егати проклетията,за да ми излизат думите от устата.Иначе когато съм щастлива,акъла ми лети някъде другаде,и всяка малка дума,която ми дойде в главата,буквално излита от едно от двете ми уши и всичко заминава.
Еми,сега съм попаднала в един от онези мигове,след пълното щастие,в които ми се иска да се гръмна на втората пътечка,и всяко малко надписче си мисля,че е знак за нещо фатално.
Чувствам се сякаш съм била предадена от някой много скъп,и въпреки това съм знаела,че той ще ме предаде.Отново исках от някого повече от колкото можеше да ми даде.Отново мечтаех за неща,които не бяха реалност и отново търсех любов там където я нямаше.
Сякаш се опитвах да отрека целия си живот и да знам,че най - накрая ми поднася нещо повече от невинни усмивки и глупави подмятания.И пак всичко,за което бях мечтала отиде подяволите,в дън земя,и пак аз съм тази,която намира думите по-лесно от всичко на този свят.Сякаш,за да правя едно от любимите си неща,трябва да се разделя с най-скъпото...И сякаш ако го направя,ще ми е по-добре.
 Наистина ще ми е по-добре ли да не бъда щастлива и да знам,че щастието за мене е мимолетна мечта,която подновявам след всяка мила дума на някой,който се е опитал да ме опознае.Сякаш наистина,който се опита да ме опознае,който се опита да бъде до мен е отритван от някаква зла сила,която аз притежавам,но не осъзнавам.Ще ми се да не се карам с приятелките си,да можех да понасям всичко,да не плачех на всеки глупав филм,да не търся под вола теле и да не бъда от онези непоправими мечтателки,които ги има само във филмите.
И истинската причина е,че отново не си признах,че съм влюбена,а овъртах като идиотка.И въпреки това онова си бе по невъзможна любов от всичко онова,което някога съм си представяла и разгадавала в сънищата си.
Иска ми се картинката по-горе,да не беше само красива дума от много добър приятел,иска ми се да бъде истина,от която да черпя вдъхновение...Вдъхновение,което откривам само когато всичко рухва.