За брака,каква отчайваща глупост е той, и как наистина искам да мина през него...
Пф,замисляли ли сте се каква огромна сватба ще имате (момичетата).Ще има безкрайни гости,ще сте най-красивата булка на света,мъжа до вас ще е най-невероятния на света,цветята,окрасата и деня ще е прекрасен.И как ще кажете на някой "Да" като го имате в предвид и си мислите,че живота ви ще бъде една красива приказка,без проблеми,изпълнена с много обич,дечица,които ще са най-красивите и умните,няма да ви тормозят,ще живеете в къща на плажа и няма да работите...И живота ще е прекрасен,приказка,която край няма да има,а ще е вечна и го вярвате...И после какво се получава...
Нищо,едно голямо нищо...
Осъзнавате,че мъжа до вас не е чак толкова красив,не си сменя чорапите често,че обича да ви дразни и още повече,че нещата просто не са такива каквито сте си представяли...
И си мисля колко много не искам да минавам през всичко това...Всъщност от толкова дълго време.Сякаш всичко е една голяма глупост,която би била трудна за оправяне,сякаш просто няма да е толкова хубаво колкото ми се иска.И в същото време не ме интересува...Искам да прекарам с някого когото обичам дори зариди недостатъците,зариди гадните му навици и грозните му приятели.Искам някой да ми се обажда само,за да пита как е минал деня ми,дали съм в настроение и да ме развеселява.Дори да не може...Дори да приказва простотии,глупости или сам да не вярва в това,което казва.Сякаш просто да си с този човек да значи много.А няма...Просто няма,защото имам чувството,че няма да открия този човек,или да го открия,няма да го задържа...Просто защото не знам как...
И знаете ли искам съвсем малка сватба...Да поканя една моя приятелка,и един негов приятел,да подпишем някъде и после да се радваме на това...Просто защото сме заедно...Не искам голяма гадна сватба,на която няма да се чувствам добре,искам малка красива бяла и съвсем семпла рокля,която просто да бъде моя...Както се ожениха Рон и Вени,Нейтън и Хейли...Точно така,просто защото живота си е само за двама души,а не е един огромен парад,чийто край не се вижда...Не искам тъпа гадна певица,и свекървата ми да приказва простотии,не ща някви прословути хора,танци с бащата и не знам си още какво...Искам този ден да е само мой и негов и ние да го изживеем...Но няма да стане...
1 коментар:
Ех, тъкмо смятах да ти напиша едно гневно коментарче за това колко песимистично си погледнала на нещата, но как да го направя, като си изложила такава хубава теза в края? Да, наистина светът трябва да е за двама, а не да се превръща в парад на суетата... Но в крайна сметка това е нашия живот, един огромен, пъстър парад. Все едно се возиш в градския транспорт. Можеш да направиш като злите баби: постоянно да се оплакваш, да ръгаш останалите, да смъмряш всички, които се забавляват и да се дразниш на тъпканицата. Но можеш също и да го приемеш по-слънчево, да се засмееш на хилядите абсурди с цяло гърло и да се зарадваш на пъстротата, макар и малко миризлива.
Е, може от време на време да ти крадат телефона, но както и да е.
Ужас, днеска просто ми беше ужасен ден :D Цял ден си мислех колко трябва да си внимавам за телефона и тъкмо планирах как ще напиша разказ за градския транспорт, да го възхваля, когато той ми се изсра на главата (с голямо извинение хР)
Таа извинявай, че се отплеснах... В крайна сметка, макар да ме убеди да се замисля върху тезата ти... Аз все още искам огромна сватба със всякакви гости и танц с бащата XD Даже продължавам да се чудя дали сватбената ми рокля да е бяла, или зелена... Май поне на този ден ще се сдържа към по-стандартното XD И официално те каня за шаферка отсега...
Мдам, непоправима мечтателка и романтичка... Дебилна XD
...И й крадат телефона, докато се заблейва нанякъде :Р
Публикуване на коментар