Да признаваме грешките си...

Или да не бъдем чак толкова лоши хора
                                        От Венелина Ботева XD


Не ви ли се е случвало когато направите нещо лошо да отклоните вниманието към друг обект.Да кажете,че не сте го направили вие,че е било грешка на някой друг или някаква странна сила е сполетяла направеното лошо,а вие сте били някъде другъде,броейки птиците.Е на мен ми се е случвало доста пъти.И всеки път се моля да не бъда хваната,правя се на прасната в главата,на недоразбрала.Ама не е хубаво...Въобще не е хубаво.Сякаш не лъжете човека срещу вас ами самата себе си.И е гадно.И малкото удоволствие,което почувствате след като са ви повярвали.Заслужава си,нали?
Да,хората са странни същества.Правят неща,които не искат да разбират другите..
.И ние ги обвиняваме за това...Обаче се получава,че когато те си признават всичко -
ги мислим за превземки или просто такива,които искат да привлекат внимание.
И всъщност какво искаме ние,хората?
Оу,дали някой може да отговори на този въпрос...
Сякаш жените не търсят красиви,богати мъже с кариера...А после изведнъж стават скучни...
Сякаш мъжете не търсят красиви,правещи всичко жени...А после изведнъж стават скучни...
Сякаш се наслаждаваш на нещо само докато то е ново...
И после обвиняваш някой друг,че е скучен,че не те разбира...
И не признаваш грешката си,че си себично копеле/курва XD (сори,толкова добре звучи).
Нараняваш хората около теб,говориш им неща,които не са верни,клеветиш други.И не осъзнаваш,че една малка истина би било всичко...И колко лутане и болка би спестило на някъде,ако просто му кажеш "Аз съм виновен".Обвиняваш другите,измисляш истории,правиш се на жертва,а после какво.Някой е с теб и чувства гняв,болка и
че е предаден.Но ти си чист,ти не си виновен,ти си направил всичко възможно нещата да са добре,и сякаш не признаваш грешката си.
Караш хората да страдат,да се чувстват предадени,да не вярват на хората около себе си...Но това за теб е добре,защото ти си чист...Ти никога за нищо не си бил виновен.
И в един момент осъзнах каква е истината,открих я и ти го осещаш и разбираш,че губиш моето доверие и,че всичко,което си градял се разпада,и влушаваш нещата...Викаш,опитваш се да се изкараш жертва...
Но не получаваш много...
Само изкуствено разбиране в очите и усмивка,която не казва нищо.