Няма да ви занимавам с това колко е скучно,гадно...Няма да ви занимавам с любов(е малко де) или с Рони (мааалко).Ще ви разправям само за това как човек може да се радва на малките нещица.Само с един разговор с добър приятел може да ти повдигне настроението.
Не знам,някак си съм се научила да се радвам на малките неща...Не знам дали не е защото,големи не ми се случват,но сякаш...Откривам нужната ми утеха в съвсем малки неща  и това наистина ме успокоява.Съвсем малки думички с това някой да покаже,че съм му нужна и че правя някой щастлив (като например вчера дядо ми,който беше толкова щастлив,че звъня макар да не съм присъствала на рождения му ден вече два пъти).Когато някой просто каже,че му е скучно без мен или,че не иска да живее без мен (хах :Р Коси и Румз)...Някак си просто ме изпълва с оптимизъм,макар за тях да не е било кой знае какво.Или да са го изръсили съвсем спонтанно и необмислено.
Съвсем малки неща ме карат да се чувствам добре.И винаги е  било така,забелязвам малки детайли,които за някой може да не значат нищо,но за мен значат толкова много.Малките и невинни погледи,едно здравей с усмивка в скайп,споделяне на това какво е станало през деня,дори той да е бил най-скучния в живота ти,прегръдките когато се видиш с някой и особено когато се разделяте...Толкова искрени са :) Сякаш ти казват "Не искам да те пускам,макар да знам,че трябва".:)...
Намирам утеха точно в такива неща.Защото всъщност те са важни.Те правят живота ти емоционален и изпълнен с радост.Защото тези неща всъщност ти се случват всеки ден и ти чувствам удовлетворение от тях.А не големите неща...(Много хубаво не е нахубаво) защото след тях едно малко нещастие може да ти се стори катастрофално.Не казвам,че не искам големи неща в живота си,а че просто откривам утехата в малките :)...
Защото,ако не се научим да го правим...В един момент ще открием,че вече няма за какво да се променяме,развиваме и живеем.
Защото да откриваш хубавото в лошото и да извличаш ползата от случилото се е най-важното,което човек трябва да научи.Да знае,че макар нещата да не могат да станат по-лоши,някой ден тези неприятни и отчайващи мигове ще те научат да бъдеш по-добър и опитен човек.Защото добрите радват,а лошите учат...А какво по-хубаво от това да се изправиш в живота със самочувствието,че можеш и,че си преживял...