ПОЛУДЯВАМ!
Днес беше 365 път,в който искам да се съмоубивам...
И добре,че беше Румито щото ви казвам щях да се хвърля от 3 метра,ама и смешно да звучи,оглеждах почвата под краката си.
Понякога си мразя живота и ми иде да си фана пъртакешите и да ме няма дълго,ама много дълго време.Някак си толкова ми е скучно вече да живея с тея хора,да имам едни и същи неразрешени проблеми,че не знам к'во ще правя.
Понякога си мразя живота и не знам от къде ги намирам тея сили пак да продължавам...
Втръснало ми е да ръся простотии насам-натам.
Но знам,че може би си струва.Ще го еба ве...ЩЕ СТАНА ЖУРНАЛИСТ!!!! И нищо няма да ме спре,знам,че мога да го направя само трябва да се боря.
Няма значение,в момента съм на морето и колкото и странно да звучи не е перфектно.Както обикновено с Коси се караме за простотии,които ме изкарват извън релси,но к'во ли мога да направя.Ако се опитвам да говоря за това тя поглежда на другата страна и се прави на заспала.В момента Катя ме гледа к'во пиша и сигурно си вика "Тая е за 4-ти км",ама к'во да направя...Няма снимка дори която да публикувам...пффф...