Ся докато си пишех с Пеши и му търсех снимчицата с мадама и плейбой (момче и момиче т.е) хванати за малкото пръсче се сетих за една мисъл,която много ми хареса и сама съм я измислила,ей :РНикакво плагиатство,любими мои...
Цитирам себе си:
"Всичките ни непостижими мечти са като летенето.Има много начини да го осъществиш,но не и да ти поникнат крила..."
И се замислих колко е вярно всъщност (и колко съм умна ест)...Хората си търсят най-близките неща,които могат да ги докоснат до нещо,но не и готовото решение.И ме замисля,че хората всъщност са едни огромни мечтатели.Дори тези,които нямат капка мозъче в главата си и са лишени от малко въобръжение...Не сме родени птици,но сме си създали начин да летим сред тях;не сме родени жирафи,но сме си създали стълби да се качваме нависоко (пхахахах);...Не сме гепарди,ама си имаме Бугатита макар и да трябва да платим много повече от  гепардите,за да сме бързи...Просто хората сме много изобретатилни същества,естествено стига да искаме....А много рядко хората искат :Р...Щото също имаме мързел,гаднярство,завистничество и неприязън...И пак не ни пречи да сме велики...Еха...
И също се сетих за това,че живота си ни предоставя на готово начините на решение,но не и самото решение...Само от нас зависи дали искаме живота ни да се оправлява от самите нас или от това,че не можем да се справим с него.